Sandanski MunicipalityОбщина Сандански

 

DSC01218

Община Сандански се намира в Югозападна България и е най-голямата в Благоевградска област. Тя обхваща 54 селища – градовете Сандански и Мелник и 52 села, като общото население е 46113 жители. Разположена е в подножието на величествената Пирин планина, граничните с Гърция – Славянка планина, с Македония – планините Огражден и Малешевска. Територията й заема голяма част от обширната Санданско-Петричка котловина и част от живописната долина на река Струма. Град Сандански е главен административен и културно-икономически център на общината.

Специфичните природно-географски и климатични особености на град Сандански, както и наличието на минерални извори, са причината той да е бил населяван от хилядоления (ІІ хилядолетие пр. Хр.). Днешният град е построен върху множество антични пластове.

По времето на римската епоха тези земи били населявани от тракийското племе меди, от което произхожда великият вожд Спартак. Със своята сила, храброст и стремеж към справедливост, той се превърнал в предводител на най-голямото робско въстание в Римската империя.

През същата епоха Сандански се превърнал и в най-значимия раннохристиянски център в региона. Свидетелство за това е богатото му археологическото наследство, съхранявано от Археологически музей – Сандански. Музеят е построен ин-сито, върху руините на Базиликата на епископ Йоан (ІVв) и е един от малкото по рода си. На територията на града се намират и запазена част от античния град – Раннохристиянски комплекс (ІV-VI в), както и Епископската базилика (ІV-VI в.) – най-представителният и значим паметник на раннохристиянското изкуство в региона.

По-късно (VІ-VІІв.) светците безсребреници Козма и Дамян, се заселили на това място, като помагали на болните чрез лечебната сила на минералната вода, климата и християнската вяра. Мястото на древната им лечебница днес е известно като извор  „Мирото”, а за свой дом те избрали малък манастир, който в наши дни носи тяхното име - „Св. св. безсребреници Козма и Дамян”. В тяхна чест селището било наречено „Свети Врач” – свети лечители.

Големите размествания на европейските племена към края на 6 и началото на 7 век слагат край на разцвета на древния Сандански. Едва в началото на 20 век селцето Свети Врач започва своя нов иконимически и културен възход, на който сме свидетели днес. През 1929 г. Свети Врач е обявен за град, а през 1947 г е преименуван на Сандански – в чест на българския революционер и воевода Яне Сандански. Оттогава насам Сандански продължава древната традиция да се използват местните природни ресурси, и в съчетание с модерните технологии и новото знание, да помага на хората, страдащи от различни заболявания.

Архитектурен резерват Мелник е най-малкият град в България, на 22 километра югоизточно от град Сандански, в югозападното подножие на Пирин планина. Намира се в сърцето на Мелнишките пясъчни пирамиди на 437 метра надморска височина. През градчето преминава Мелнишката река, ляв приток на Струма.

Климат:

Град Сандански е известен като най-топлото селище в Република България, със средна годишна температура 13.9ºС, с най-ниската в страната средна относителна влажност на въздуха – 66%, с най-голяма продължителност на слънчевото греене – 2506 часа, с най-малко мъгливи дни през годината – средно 5. Въздухът в Сандански е с най-ниското съдържание на алергени в цяла България. Не е случайна славата му на най-добрата в Европа естествена балнеолечебница за хронични заболявания на белите дробове и горните дихателни пътища - бронхиална астма, хроничен и астматичен бронхит, състояния след бронхопневмонии, състояния на възстановяване след белодробни операции, енфизем на белите дробове, хронични ринити, фарингити, синуити, сенна хрема, респираторни неврози и др.

От хилядолетия Сандански е бил известен с лечебната си минерална вода. В курорта има 5 минерални извора с температура между 33° и 83°С, която се използва за профилактика и лечение на заболявания на опорно-двигателната, централната и периферна нервна система.

С право може да се каже, че днес град Сандански се е превърнал в своеобразен „завод за здраве”. Климатолечението и балнеолечението тук отдавна са доказали предимствата си и са превърнали града в национален и международен балнеоложки курорт.

Климатът в град Мелник  е преходно средиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 670 мм. Благоприятен е за лечение на белодробни, бъбречни и ревматични заболявания. Нивото на алергени във въздуха е сред най-ниските в България.

История:

Spartak-cut-1170x450Специфичните природно-географски и климатични особености на град Сандански, както и наличието на минерални извори, са причината той да е бил населяван от хилядоления (ІІ хилядолетие пр. Хр.). Днешният град е построен върху множество антични пластове.

По времето на римската епоха тези земи били населявани от тракийското племе меди, от което произхожда великият вожд Спартак. Със своята сила, храброст и стремеж към справедливост, той се превърнал в предводител на най-голямото робско въстание в Римската империя.

През същата епоха Сандански се превърнал и в най-значимия раннохристиянски център в региона. Свидетелство за това е богатото му археологическото наследство, съхранявано от Археологически музей – Сандански. Музеят е построен ин-сито, върху руините на Базиликата на епископ Йоан (ІVв) и е един от малкото по рода си. На територията на града се намират и запазена част от античния град – Раннохристиянски комплекс (ІV-VI в), както и Епископската базилика (ІV-VI в.) – най-представителният и значим паметник на раннохристиянското изкуство в региона.

По-късно (VІ-VІІв.) светците безсребреници Козма и Дамян, се заселили на това място, като помагали на болните чрез лечебната сила на минералната вода, климата и християнската вяра. Мястото на древната им лечебница днес е известно като извор  „Мирото”, а за свой дом те избрали малък манастир, който в наши дни носи тяхното име - „Св. св. безсребреници Козма и Дамян”. В тяхна чест селището било наречено „Свети Врач” – свети лечители.

Големите размествания на европейските племена към края на 6 и началото на 7 век слагат край на разцвета на древния Сандански. Едва в началото на 20 век селцето Свети Врач започва своя нов иконимически и културен възход, на който сме свидетели днес. През 1929 г. Свети Врач е обявен за град, а през 1947 г е преименуван на Сандански – в чест на българския революционер и воевода Яне Сандански. Оттогава насам Сандански продължава древната традиция да се използват местните природни ресурси, и в съчетание с модерните технологии и новото знание, да помага на хората, страдащи от различни заболявания.

Природа:

P1010984

Община Сандански притежава красиво и съхранено природно богатство – от плодородната долина на река Струма до високите върхове на Пирин планина, всичко в тази земя отваря душата за величието на природата.

31% от територията на Национален парк “Пирин” са разположени в община Сандански. Тук можете да откриете и шестата по височина планина в България – Славянка, включваща резервата „Алиботуш”. НП Пирин и Алиботуш са включени в листата на биосферните резервати по програма „Човек и биосфера” на ЮНЕСКО като територия, служеща за запазване на световното природно наследство. Общината е богата на изворни води. Най-голям е карстовият извор „Бистрец” в село Петрово, който е трети по дебит на вода за цяла България. На територията на общината се намират 3 големи водопада – Попинолъшки (14м.), който е обявен и за природна забележителност, „Скоко” (19м.) се намира в близост до мелнишкото село Кашина и „Бяла река” (10м) – над село Пирин. Уникалната защитена местност „Мелнишки скални пирамиди” е един от най-посещаваните комплекси от високи пясъчни образования на територията на България.